През последните години все по-често разследваме инциденти с работодатели
Малките работодатели са по-склонни да допускат нарушения, казва изпълнителният директор на ГИТ инж. Румяна Михайлова в интервю за „Монитор“.
– Г-жо Михайлова, какви бяха най-честите нарушения през 2019 г., които открихте?
– За единадесетте месеца на годината контролните органи на агенцията са установили малко над 161 000 нарушения при 37 600 проверки в 29 700 предприятия. Съотношението на нарушенията, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения, и тези по осигуряване на здраве и безопасност при работа се разпределят почти 50 на 50. За мен това е индикация за добро планиране на дейността. Показва, че инспекцията, въпреки ограничения си човешки ресурс, не пренебрегва нито едно направление, в което трябва да осъществява контрол. Когато говорим за безопасност и здраве при работа, бих искала да подчертая, че в резултат на контрола се извършват все по-качествени и пълни оценки на риска. Предвиждат се мерки за превенция, инвестира се в изпълнението им. За това помагат и осигурените средства за инвестиции в нови технологии, в безопасност и здраве при работа по оперативните програми, и в частност по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която се управлява от Министерството на труда и социалната политика. Финансиране в тази насока се осигурява и от фонд „Условия на труд“, който също е част от нашето министерство.
Положителна тенденция има и при осъществяването на трудовите правоотношения. Проблемът с липсата на трудови договори може да се каже, че е овладян, макар и да не е решен. Но като цяло имаме още много работа по превенцията на недекларирания труд в различните му форми – сключване на договори на непълен работен ден при работа по 8 и повече часа, устно договаряне на част от възнагражденията и съответно изплащането им „под масата“, незаконосъобразно полагане на извънреден труд или неизплащането му с увеличение, неспазване на изискванията за задължителни почивки и др. Това са и най-честите нарушения, свързани с осъществяването на трудовите правоотношения.
При безопасността на труда най-често се нарушават технологичните изисквания и инструкции за безопасен труд както от работниците, така и от преките ръководители и работодателите. Това е индикация и за липсата на контрол, гарантиращ спазването на правилата. За съжаление в последните години все по-често разследваме инциденти с работодатели. А точно те би трябвало да утвърждават инструкциите и правилата за безопасен труд и да осъществяват контрол за спазването им, но се оказва, че самите те не ги познават. А най-сериозно застрашават живота и здравето на работещите нарушенията, свързани с обезопасеността на работното оборудване. Такива са около 1/4 от нарушенията по здраве и безопасност при работа.
– С какво се отличава 2019 година от предходните според вашата работа?
– Може би с новите правомощия, които бяха делегирани на Инспекцията по труда, а именно контрол по изпълнението на квотите за наемане на хора с трайни увреждания от работодатели с 50 и повече наети по Закона за хората с увреждания. Ежегодно се разширяват правомощията на Инспекцията по труда и се надявам, че това е заради доверието в нашата институция и увереността на законодателната, изпълнителната власт и обществото, че можем да се справим.
– Продължава ли практиката на забавяне и неплащане на заплати на служители?
– Не мисля, че някога тази практика, както и проявите на недеклариран труд могат да бъдат напълно прекратени. Няма държава в света, където това да се е случило. Важното е да се овладяват тези негативни тенденции и смятам, че това за момента се случва. Сумата на установените забавени възнаграждения е с 1/3 по-малка от тази през 2018 г. От миналата година Инспекцията по труда вече може да инициира производства по несъстоятелност за работодатели, които бавят възнаграждения. От април 2018 г. до края на 2018 г. бяха подадени 44 искови молби. За цялата 2019 г. броят им е 23, т.е. почти наполовина по-малко. В рамките на до два-три месеца винаги някой от работещите при работодател, който наистина не изплаща заплати навреме, подава сигнал при нас. Затова смятам, че в даден момент почти всички предприятия с проблеми в изплащането на възнагражденията се обхващат от контрола. Тези сигнали, както и сигналите за работа без трудов договор са приоритет и задължително се проверяват, независимо как сме получили информацията – дали от работници, дали от техни близки, дали от анонимни сигнали или от публикации в медиите.
– Какво се случва, ако работодател, който е санкциониран от вас, не изпълни предписанията, които сте дали?
– В тези случаи задължително се търси административна отговорност и санкцията е минимум 1500 лв.
– Честа практика ли е това, какво показва тенденцията през последните няколко години?
– За щастие практиката е да се изпълняват предписанията. За 11-те месеца на 2019 г. например от над 160 000 установени нарушения едва 2000 са неизпълнени предписания. Ежегодно полагаме усилия да увеличаваме последващите проверки. Това води до проверка на изпълнението на все по-голям брой предписания, което пък дисциплинира все повече работодателите.
– Кои икономически дейности са най-рискови по прилагане на трудовото законодателство?
– Строителството, селското стопанство, хотелите и ресторантите, търговията според редица национални и общоевропейски изследвания са идентифицирани като най-рисковите във връзка с проявите на недеклариран труд. А строителството е сред най-рисковите и по прилагането на разпоредбите за осигуряване на здраве и безопасност при работа. Затова и в тези икономически дейности акцентираме в контролната си дейност през последните години. И мисля, че ефект има. Имаше години, когато случаите на работа без трудов договор стигаха почти 6000 на година. Сега са наполовина. Строителните обекти сега са много по-добре обезопасени в сравнение с преди години, макар че има още какво да се желае. При двойно увеличение на строителните обеми трудовият травматизъм там е много под пика, който е бил през 2014 г.
– Малките или големите фирми са по стриктни в работата си?
– Безспорно малките работодатели са по-склонни да допускат нарушения, което е обективно обусловено от липсата на достатъчно финансов и човешки ресурс. Дейностите по осигуряване на здраве и безопасност при работа при тях се възлагат по съвместяване на хора, които имат други основни задължения и не винаги са достатъчно квалифицирани. В големите предприятия често има цели звена, които се занимават с това. Управлението на човешките ресурси се възлага на счетоводни фирми или на външни счетоводители, които не са достатъчно запознати с дейността на самото предприятие. За да се пести, в малките предприятия се наема персонал, който не е достатъчен да отговори на изискванията на законодателството за задължителни междудневни и седмични почивки, за ограничението на извънредния труд и др. Инспекцията по труда постоянно работи, за да подпомогне малките работодатели в усилията им да изпълняват законодателството. В момента изпълняваме проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“, една от дейностите по който е въвеждане на иновативни форми на контрол чрез въпросници за самоконтрол. Чрез тях работодателите ще имат възможност да проверят доколко изпълняват трудовото законодателство и да отстранят несъответствията, преди да им бъде извършена проверка на място и съответно така да избегнат евентуални санкции. В подкрепа на работодателите – най-вече микро-, малките и средните, за осигуряването на здраве и безопасност при работа по друг проект – „Превенция за безопасност и здраве при работа“, са разработени интерактивни инструменти за онлайн оценки на риска. С тях могат да направят качествени оценки със собствени сили. Те могат да поискат помощник-инспектори, назначени по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“, да им демонстрират функционалностите на инструментите. И двата проекта са финансирани по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – при предишния и настоящия програмен период.
– Колко работници са се оказали без трудов договор след проверките ви през 2019 г. – повече ли са или по-малко спрямо минали години?
– През последните години тези случаи варират между 2300 и 3000. Този проблем определено е овладян. Установяването на повече случаи на работа без трудов договор е в резултат и на добрите анализи и планиране, благодарение на което ние насочваме контролната дейност към по-рискови обекти на контрол и съответно се повишава разкриваемостта. Когато постоянно увеличаваме проверките в рисковите сектори като строителство и селско стопанство, засилваме контрола върху обектите със сезонен характер, е неминуемо да се увеличат разкритите случаи на работа без трудови договори. По-скоро пак искам да обърна внимание на другите форми на недеклариран труд като договаряне на възнаграждения устно, работа по 8 и повече часа при договорен непълен работен ден. Искам да напомня на работниците и служителите, че Инспекцията по труда няма правомощия например да задължи работодателя да заплати възнаграждения, които не са договорени писмено, каквито са едни от най-честите сигнали. Работниците твърдят, че работодателят им дължи заплати. При проверката се оказва, че сумите, договорени в трудовите договори, са изплатени и претенциите всъщност са върху устно обещани суми, но ние не можем да задължим работодателя да ги изплати.
– Колко са случаите на незаконосъбразно наети чужди граждани?
– Около 140 са тези случаи.
– Какви са най-честите сигнали за злоупотреба за работа в чужбина? И има ли нови схеми за измама? Скоро публикувахте клип как работниците да се предпазят от нерегламентиран труд? Кое наложи тази превенция?
– Най-често сигналите са за неизплатени възнаграждения съобразно минималните условия в приемащата държава, както и за неизплащане на извънреден труд и за работно време над регламентираното. Има сигнали за незаконни удръжки за квартира, за път, за лоши битови условия. Когато нарушенията са свързани с местния работодател, ние сигнализираме Инспекцията по труда в приемащата държава. Тук проверяваме фирмите, които са регистрирани в България и са изпратили българските граждани, които могат да бъдат посредници, предприятия, осигуряващи временна работа, или предприятия, които командироват за своя сметка и под свой контрол в рамките на предоставяне на услуги. Но вече все по-често фирми, регистрирани извън България, изпращат български граждани в други държави или търсещите работа лица се насочват да се регистрират като самонаети в приемащата държава, или да сключват договор директно с местен работодател. Това ограничава възможностите за намеса от страна на нашата Инспекция по труда. Чести вече са случаите и на заминаване чрез близки и роднини и сключване на договори директно с местен работодател, което също не можем да контролираме. Затова постоянно се опитваме да информираме хората за какво да внимават, за да не бъдат излъгани. За съжаление продължават да идват сигнали, в които няма данни нито за работодателя там, нито за фирмата, която ги е изпратила от България. Има телефон с първото име на някого и никакви данни, които могат да помогнат на инспекцията да се идентифицират обектите на контрол.
– Какви ще са приоритетите ви за 2020 г.?
– Стараем се на базата на постоянни анализи на резултатите да реагираме своевременно при възникнали проблеми и да организираме инспекционни и информационни кампании, да планираме мерки, които да обхващат най-рисковите икономически дейности както по осигуряването на здраве и безопасност при работа, така и за справяне с проявите на недекларирания труд. Тези анализи показват, че и догодина трябва да съсредоточим усилия в контрол в строителството, селското стопанство, хотелите и ресторантите, търговията.
ВИЗИТКА:
Родена е в гр. Сливен
Дипломиран машинен инженер по специалността „Технология на машиностроенето, металорежещи машини, икономика и управление“ към Висшия машинно-електротехнически институт – гр. Варна
От 1986 до 1990 г. е инспектор в Инспекция по охрана на труда и социално осигуряване. От 1993 г. до 2001 г. е главен инспектор в Районна инспекция по труда – гр. Сливен, след което до 2007 г. е директор на дирекция „Областна инспекция по труда“ – Сливен
От май 2007 до август 2009 г. е главен секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като от август до ноември 2007 г. е изпълняващ длъжността изпълнителен директор на инспекцията
На 24 август 2009 г. е назначена за изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“